• LOGIN
  • Нямате артикули в количката.

Login

Register

FACEBOOKGOOGLECreate an Account
Retrieve Password
Back to login/register

Грекзит или ГрЕСаут?

Грекзит или ГрЕСаут?

Александър Тацов
Трудно е да се обясни защо около мелодраматичните, да не кажем трагикомични преговори с Гърция, никой политик или анализатор досега дори не спомена, че ако една страна-членка на ЕС поиска или бъде принудена да напусне еврозоната, тя всъщност трябва да напусне целия съюз. И това е възможност, върху която се мисли от поне 6 години. През декември 2009 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува доклад на своя юридически съветник Фибъс Атанасиу, озаглавен „Оттегляне и изгонване от ЕС и Икономическия и валутен съюз. Някои разсъждения” – http://www.ecb.int/pub/pdf/scplps/ecblwp10.pdf

Това изследване разглежда въпросите за отцепване и изключване от Европейския съюз и икономическия и валутен съюз. То заключава, че договорното оттегляне от ЕС не би било юридически невъзможно дори преди ратифицирането на Договора от Лисабон, макар че несъмнено ще бъде спорно от правна гледна точка; макар и допустима, наскоро влязлата в сила клауза за излизане от съюза не е в унисон с желанието на европейския проект за обединение. Друг проблем, главно от правна гледна точка, е че дадена държава-членка не би могла да излезе от Икономическия и валутен съюз, без успоредно с това да се оттегли от самия ЕС. Изключването й би било почти невъзможно от правна гледна точка. Документът завършва с напомнянето, че докато, институционално, членството на държава-членка в еврозоната не може да продължи след прекратяване на членството й в ЕС, същото не е вярно за използването на еврото от бивша държава-членка.

Атанасиу цитира неназован автор, според когото има три причини в договорите за ЕС да няма дума за потенциално оттегляне на страна-членка: за да се избегне поставянето под въпрос на готовността на страните-членки да постигнат споделените си цели; за да не се увеличи вероятността от напускане на съюза; и за да се избегне изработването на и твърде подробна процедура с предполагаемите последици от напускането.

И все пак в член 50 на Лисабонския договор изрично се споменава възможността за доброволно оттегляне от ЕС. Страната-членка, която иска да напусне съюза, трябва да информира Европейския съвет за намерението си, а Съветът трябва да начертае насоки за споразумение за отделяне и чрез квалифицирано мнозинство, със съгласието на Европейския парламент, да сключи такова споразумение от името на ЕС. Докладът обаче описва някои сериозни проблеми, свързани с тази възможност. Първият е, че въпреки предоставената възможност за преговори, в клаузата за напускане е посочено, че става дума за едностранно напускане. Вторият проблем е, че клаузата би била подходяща само в случай, че напуснат една или две страни едновременно, но не и ако настъпи масово излизане от ЕС. И третият проблем е, че в клаузата не са предвидени никакви конкретни положения по изискването за оттегляне на страна-членка на еврозоната. Според анализа на ЕЦБ, оттеглянето от еврозоната е практически невъзможно без напускане и на ЕС.

Какви обаче са възможностите за изгонване? Като единствена правна възможност анализът на ЕЦБ цитира член 7, ал. 2 и 3 от Договора за ЕС, в който се допуска Съветът временно да прекрати някои от правата на страна-членка, включително правото й на глас в Съвета. Но това би предизвикало огромни правни усложенения, смята Фибъс Атанасиу. Според него има съвсем реална възможност при евентуално изгонване на страна-членка, заради загубата на права, придобити с членството в ЕС, съюзът буквално да бъде залян от обжалвания от засегнати физически и юридически лица.

Докладът на Атанасиу за първи път публично обсъжда и вече превърналата се в почти официална позиция на Франция и Германия възможност за „Европа на две скорости”. Договорът за ЕС дава възможност група страни (не повече от осем) да си създадат базиран на Договора механизъм за засилено сътрудничество, който да им даде възможност да задълбочат интеграцията помежду си и да продължат напред към логичния край на европейското обединение. Най-вероятно това ще се случи в обозримо бъдеще. А родината на автора на доклада Гърция може да се окаже първата „изгонена” страна-членка на еврозоната– или първата фалирала. До дни ще разберем.

юли 30, 2015

0 responses on "Грекзит или ГрЕСаут?"

    Leave a Message

    Copyright © 2016, Институт за свободен капитализъм "Атлас". При цитиране и препубликуване на статии от сайта позоваването на източника е задължително.
    X