• LOGIN
  • Нямате артикули в количката.

Login

Register

FACEBOOKGOOGLECreate an Account
Retrieve Password
Back to login/register

Последствията за България от Първата Световна Война

Последствията за България от Първата Световна Война

Александър Тацов

 

Преди 100 г., на датата 14 октомври 1914, България се включва в Първата световна война. Решението оказва огромна и фатална роля в следващите години от развитието на българската нация. Сега, след 100 години, можем с пълна увереност да твърдим, че това събитие (ПСВ), като гигантски катаклизъм, променя из основи съдбините на страната. И до днес процесите в българското общество да голяма степен се диктуват от ехото му. България не само не осъществява националния идеал за обединение на българското национално пространство, но губи и нови територии, подложена е на огромни контрибуции и ограничения. Жертвите са огромни – близо 100 000 убити и починали от рани и болести, ранените са още повече. Мобилизирана е близо едномилионна армия1 , която воюва три години в отчайващо тежки условия. Краят на войната ознаменува началото на кървавата Гражданска война в България. Тя с кратки прекъсвания, през горещи и студени периоди, продължава и до днес. Коства на страната десетки хиляди животи, унищожаването на базови слоеве от интелигенцията и поставя под въпрос самото съществуване на българската нация. Българската армия е преимуществено съставена от селяни, преобладаващата част от жертвите са селяни, затова и пораженията върху българското село са огромни. Отваря се една кървяща рана, в която веднага нахлува отровният бацил на болшевизма. Така комунизмът получава база за развитие предимно в селото. Затова и българският комунизъм е уникален. За разлика от повечето комунистически партии в Европа (вкл и в Русия), където лидерите са от „пролетарски“ произход, българският комунизъм е „селски“ – неговите лидери произхождат от селото. Това създава една двойственост в прилагането на марксистката теория в България: тук липсва хегемонът – работническата класа, която, в лицето на лидерите е представена от фактически декласирани елементи. Тази двойственост дава траен отпечатък върху облика, структурата и метода на действие на българските комунисти: безпринципност, подлост, вероломство и всичко това съчетано с типично селско лукавство2 и безпределна робска преданост към руския болшевизъм. Произходът на комунистическия елит до голяма степен обяснява и друго уникално българско явление в практиката на Социалистическия лагер – изключително некомпетентното стопанско управление на страната 1947-1989 г. г., довело до три фалити.

Сега, точно 100 години по-късно, ние, българите, имаме възможност да направим обективен анализ на тогавашните събития, за да си отговорим на фундаменталните въпроси:
Къде сгрешихме тогава?
Какви са последствията за страната през изминалите 100 години?
и най-вече:
Как да преодолеем последствията и да вървим напред?
За да можем да намерим отговорите, трябва да сме в състояние да направим обективен анализ на историческите факти за целия период – задача огромна и оказва се, непосилна (засега) за професионалните български историци.
Например: Нови (следкомунистически) обективни изследвания за причините довели до включването на България в ПСВ, последсвията от това, както и оценка на предидущите събития (Балканската освободителна война 1912-1913 и др.), към момента почти липсват. Такива изследвания, доколкото ги има, или са фрагментарни, или са дело на историци от комунистическия период, решили да прокарват част от старите комунистически и русофилски виждания по въпроса под друг ъгъл. Оказва се, колкото и да е парадоксално, че можеби най-сериозният труд, посветен на първопричините за включването на България в ПСВ, е написан от чужденец – един от известните българисти в света, Ричард Хол3 . Това е книга, която според нашето скромно мнение, всеки българин трябва да прочете, въпреки че в нея има някои пропуски и неточности. Що се отнася до периода, свързан с трагичните събития от края на войната, войнишките бунтове и ролята на болшевишката пропаганда, земеделската диктатура и нейните извращения, партийните борби, Септемврийските събития 1923, борбата с комунизма, атентатите и превратите 1923, 1934 и 1944 г. г. – не търсете нови големи и обективни изследвания. Дори главното събитие, което като броеница свързва горните прояви (и което представлява пряко следствие от ПСВ) – Гражданската война в България (1918 – …), е понятие имагинерно и неизвестно, но неофицилно забранено в българската историография. Не го търсете като име или факти, няма да го намерите никъде. По-голямата част от фактите за всички тези събития са здраво запечатани в имагинерния „Гроб на историята“, зорко охраняван от Червената професура, бившата/настояща агентура и техните наследници.

Преди близо 130 години великият летописец Захари Стоянов, когато пише първата биография на Хр. Ботйов, отбелязва: „…“Ние сме съвременници, слаб ни е гласецът за такава работа. С а м о тя, историята, трябва да каже…“, имайки предвид мястото на дотогава малко известният поет и революционер в националната история“.

Н о Н и е вече не сме съвременници, гласецът ни не трябва да е слаб!4 Затова имаме пълното морално право и задължение, от далечината на един век, поне да се опитаме да намерим мястото на такова знаменателно събитие, като ПСВ в националната ни история. Обективно и безпристрастно. И главното – да извадим поуките за идните поколения, ако разбира се, все още съществува България, за да има кого да заинтересува това. Не бива да се заблуждаваме, гигантски труд стои пред професионалните (и обективни) историци. Това е материя досега фалшифицирана, скривана и/или премълчавана. Но невероятно сложна и интересна. Уникална поредица от събития, логически и неразривно свързани едно с друго в неразрушима верига от 1913 та чак до наши дни…Разгромът на България и катастрофата на българското село, водят до инфилтрацията на комунистическите идеи и до установяване на земеделската диктатура. Бунтовете в армията от края на ПСВ бележат началото на Гражданската война. По време на земеделското управление необикновено се изострят общественополитическите противоречия. Създава се организационната структура на комунистическата партия пряко подчинена на Коминтерна…Оттогава и до днес комунистическите и посткомунистическите структури и организации имат важна, а на моменти и решаваща роля в определяне съдбините на България.

А иначе всичко започва от една зловеща седмица от горещото лято на 1913. Една седмица, която ознаменува катастрофата на русофилската политика, водена от два кабинета (Гешов и Данев). Тогава, когато атаката от 29 Юни 1913 „…отнема на България лидерската позиция на Балканите и я превърна в парий“ (пак там, вж. 3). Катастрофата в Балканската освободителна война от 1912-1913 г. г., закономерно тласка България към лагера на Централните сили две години по-късно. Неизбежната катастрофа в Голямата война (ПСВ) пък, запалва Гражданската война и утвържда безусловно пътя на развитие, който страната следва и до днес. Тази катастрофа автоматично насочва България в лагера на Германия през Втората световна война (ВСВ). Последната пък катастрофа във ВСВ причинява на България нашествието на комунизма, ново развихряне на Гражданската война, изтребването на значителна част от интелигенцията, невиждан морален и духовен упадък, дезинтеграция на нацията и 45 години разделение от Цивилизования свят. Последващите десетилетия от т. нар. „посткомунизъм“ преставляват едно морално и духовно вегетиране, съчетано с опити за стопанско и институционално обновление и реформи в рамките на ЕС и НАТО. Въпреки това Гражданската война продължава да тлее. Посткомунизмът е жив в лицето на генеричните наследници на АБпФК. Те на практика управляват стопанския и до голяма степен политическия живот в страната, като изпълняват и службата на проводници за руските интереси.

Нека засега се опитаме да нахвърлим само някои виждания, относно първия и най-важен въпрос по тази жизненоважна тема, и то на тази част от него, която е най-злободневна. С нея и досега постянно се спекулира, а българската марксистка историческа мисъл отдавна е произнесла „народна присъда“5: „Защо България се включва на страната на Централните сили, а не на страната на Антантата?“

С развитието на войната в 1915 г. географското положение на България става нейно важно предимство в очите на двете враждуващи групировки. България се превръща в изключително важен фактор за вропейската политика и от своя страна дава да се разбере, че ще воюва в съюз само с този, който й даде най-големи териториални придобивки. При Централните сили това е значително по-лесно. За тях спечелването на България, като съюзник означава разгром на Сърбия, (която се явява стар противник на България) и оттам установявате на пряка сухопътна връзка с третия съюзник – Турция.

За Антантата пък, чийто съюзник е Сърбия, България придобива значение, както на спасител за сръбската армия, така също и на ударна сила срещу Османската империя. Освен това се смята, че присъединяването на България може да подтикне Гърця и Румъния, които дотогава са неутрални, също да се присъединят към Съглашението. Тук трябва да се отбележи, че първоначалните сондажи на българското правителство, още преди войната, са били насочени именно към Антантата, като се е търсил начин за сключване на голям заем от Франция. Тази идея, обаче не се осъществява и в края на краищата България се обръща към Германия, която отпуска заем от 500 млн. франка при по-добри условия, през 1914 г..Съглашението, от своя страна, се старае да наложи агентурата си от политически партии и същевременно се опитва да предизвика продоволствена криза в страната, като органиизра масово изкупуване на зърнени храни – т. нар. „зърнена афера“. Аферата обаче е разкрита и редица политици от съглашенската опозиция отиват в затвора. Опозицията губи морален авторитет сред обществото. С това шансовете Антантата да привлече на своя страна България, се смаляват още повече. Тук Антантата среща силна съпротива и от страна на сръбското правителство, което за нищо на света не желае да отстъпи земи населени с българи. Все пак се обещава голяма част от „безспорната зона“ в Македония, но това трябвало да стане едва след края на войната.

В България обаче едва ли би се намерил политик, който да повярва на тези мъгляви обещания, при положение, че раните от войните 1912-1913 са още пресни. Обещанията на Централните сили са значително по-щедри – те са във война със Сърбия и обещават това, което не е тяхно и което България сама трябва сама да отвоюва. Германците обещават почти цяла Македония и Южна Добруджа, докато Съглашението гарантира само Източна Тракия (до линията Мидия – Енос)и както беше казано по-горе – част от безспорната зона в Македония .

Турция обаче също е склонна на значителни отстъпки, което в крайна сметка се оказва решаващ фактор за присъединяване на България към Централните сили.

През лятото на 1915 г. положението на Съглашението е тежко. Германия напредва на френска територия и се смята, че скоро е вероятно да превземе Париж. На Източния фронт руското контранастъпление от пролетта на 1915 г. е отблъснато и австрийските и немските войски навлизат дълбоко в руска територия. В световното обществено мнение се създава впечатление, че войната скоро ще свърши6. В София се безпокоят, че това ще стане без българско участие. Българското общество не е единно по отношение на участието във войната. Либералното правителство е за „въоръжен неутралитет“, като определено симпатизира на Централните сили. Повечето от традиционните русофилски партии са за съюз с Русия и нейните съюзници. Социалистите въобще са против войната, която била империалистическа… Някои общественни кръгове подкрепят идеята за въоръжен неутралитет, който според уверенията на Антантата също може да доведе до някои териториални придобивки. С оглед поуките от миналите войни, коварството на съседите и непостоянството на Великите сили, може би това последното е било най-удачния вариант…Обаче не трябва да си правим илюзии – по-голямата част от обществените нагласи са били против „съюзниците-разбойници“, не е забравено унизителното поражение през 19137, когато съюзниците „открадват плодовете на победата“ от българската армия. Българското общество, като цяло е жадувало за реванш…
И така на 6 септември 1915 г., между България и Германия се сключва съюзен договор, според който двете страни признават и гарантират териториялната си цялост. Към договора има тайни клаузи, които предвиждат България да получи цялата „спорна“ и „безспорна“ зона в Македония, както и земите около р. Българска Морава, които се дават на Сърбия според Берлинския договор (Нишки и Пиротски санджаци).
Предвижда се също, ако Гърция и Румъния влязат във война против Централните сили, да последват и други териториални придобивки в съответствие с националните права на България. Германия отпуска двестамилионен заем, предвидено е военно сътрудничество между двете страни. Едновременно България сключва с Турция спогодба, съгласно която получава територията на запад от р.Марица (Малкотърновско и др., общо около 2 000 км2). Така България безвъзвратно се обвързва с Централните сили, чиито предложения за териториални придобивки са несравнимо по-големи и по-конкретни в сравнение с тези на Централните сили.
__________________________

Бележки:

1 при 4.5 млн. население; мобилизационно натоварване, което военната история едва ли познава – около 20% от населението са мобилизирани в армията!
2 Така например, корпусът на АБпФК, която представлява гръбнакът на Партията, нейната генерична аристокрация и база за номенклатурно развитие е оригинално и уникално българско изобретение, без аналог, поне в европейското комунистическо движение; то се оказва изключително сполучлива структура, която не само оцеля след краха на комунизма, но и благодарение на генеричната си основа, запази лостовете на икономическата и до голяма степен и на политическата власт в страната; понастоящем страната фактически се ръководи от внуците на онези, които с „решаващата помощ“ на Червената армия завладяха България в 1994 г.
3 „България по пътя на Първата световна война“, София 2005, Hermes Publishing Ltd. Canada
4 стогодишнината в момента се чества тихо и кротко с някакви лекции и научни съобщения при закрити врати – т.е. с едно оглушително Мълчание
5 „виновни са Кобургите и буржоазните партии…“
6 това впечатление, по късно се оказва измамно, но трябва да се има предвид, че Централните сили са имали големи шансове с последвалия разгром на Русия, но ги проиграват с недалновидни военни решения политика и най-вече такава по отношение на Съединените щати, чиято намеса, в края на крайщата решава войната; тази намеса, обаче едва ли е можела да бъде предвидена в 1915 г.
7 отделен въпрос е, че не са извлечени поуки от това поражение и се допуска, от страна на българските политици, да се направят за втори път същите грешки, което се оказва фатално за страната и за разлика от 1913 – непоправимо в исторически аспект.

Александър Тацов

октомври 18, 2015

0 responses on "Последствията за България от Първата Световна Война"

    Leave a Message

    Copyright © 2016, Институт за свободен капитализъм "Атлас". При цитиране и препубликуване на статии от сайта позоваването на източника е задължително.
    X