• LOGIN
  • Нямате артикули в количката.

Login

Register

FACEBOOKGOOGLE Create an Account
Retrieve Password
Back to login/register

Приносът на Айн Ранд за каузата на Свободата

Приносът на Айн Ранд за каузата на Свободата

Калин Манолов

 

Днес се навършват 110 години от рождението на Алиса Зиновиевна Розенбаум, наричана „поетесата на капитализма“ и известна по цял свят като Айн Ранд.
Вероятно е абсурдно да броим заслуги, когато става дума за титан на мисълта като нея, но бих откорил приноса й към каузата на свободата в четири основни направления:

– защита на егоизма като присъщ и най-важен елемент на индивидуализма

– трансформирането на борбата за свобода в морална защита на капитализма

– Анализът и защитата на разума

– отхвърлянето на алтруизма.

За да разберем най-важния й принос, трябва да го поставим в контекста на времето, в което тя живее, на времето, в което ние живеем, и на хилядолетните философски традиции на човечеството, които тя предизвиква.

Айн Ранд със сигурност е в челото на онази група от писатели и мислители (Милтън Фридман, Лудвиг фон Мизес и Фридрих Аугуст фон Хайек), които възродиха индивидуализма през последните три десетилетия. Влиянието й в САЩ и Европа се дължи на философските й възгледи, както и на способността й да ги изрази в литературна форма. Идеите и ценностите на нейната философия я превърнаха в изключително мощна сила за индивидуална свобода.

През 40-те години на миналия век интелектуалците гледаха с много симпатия на социализма и повечето от тях възприемаха свободния пазар като реликва на либерализма от XIX век. Това е общата среда, в която се появяват две книги: романът на Айн Ранд „Изворът“, публикуван през 1943 г., и книгата на Фридрих фон Хайек „Пътят към робството“, публикуван една година по-късно. Тези две творби с невероятен кураж се противопоставят на колективизма на интелектуалния и културен елит на деня. Хайек рискува международната си репутация на икономист. Ранд, която дотогава е била сравнително неизвестна, рискува всякакви надежди да се издържа като писател.

И двете книги предизвикват сензация и впоследствие се превръщат в класика. И двете се написани в защита на индивидуализма. Но според Хайек, макар че духът на индивидуализма отприщва креативните енергии в областта на изкуството, науката, технологията и индустриалното производство, той няма задължителна връзка с егоизма. В този смисъл Хайек споделя конвенционалната морална позиция, която идентифицира добродетелта с алтруизма и саможертвата.

Айн Ранд предизвиква тази моралност. Тя изгражда образа на творящия гений в лицето на архитекта Хауърд Рурк като човек, който действа с оглед собствените си цели, като основна негова крайна цел е неговия собствен живот и щастие. Ранд твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма; принципът, че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа поради собствения си интерес. Нейната защита на егоизма е най-важният й принос към каузата на свободата.

Не е достатъчно да се покаже, както Хайек и други направиха, че колективистичното общество, тоест обществото, в което всички живеят за всички останали, няма да сработи. Не е достатъчно да се покаже, че икономическата свобода ще донесе повече ефикасност или богатство. Всичко това е вярно, но този икономически аргумент следва да бъде базиран върху някаква морална идея – идеята, че индивидът има право да служи на своето собствено добро. Всяка революция в човешките дела е била водена до голяма степен от духа на морален идеализъм.

Айн Ранд вярва, че една убедителна визия за общество, основано на индивидуализма, може да бъде постигната единствено чрез трансформиране на борбата за свобода в морална защита на капитализма. В своя по-късен роман „Атлас изправи рамене“ и в своите философски есета, Ранд развива оригиналната етическа теза за ценностите, които произлизат от факта, че живите организми трябва да инициират своите собствени действия, за да поддържат оцеляването си, изправени постоянно пред алтернативата живот или смърт. За нея Ценност е това, което човек с действията си се стреми да придобие и/или да запази; добродетел е актът, чрез който човек го придобива и/или запазва. А най-висшата ценност за човека е неговият собствен живот. Той е и нормата, съгласно която човек съди кое е добро и кое –зло. Това, което е пригодно за живота на едно рационално същество, е доброто; това, което го отрича, противопоставя или унищожава, е злото.

Егоизмът не е деструктивен, не е война на всеки срещу всеки, ако интересите на индивида са обективно определени от фактите на реалността и от нашата човешка природа. Ако бъдат откривани посредством разума, а не просто от някаква прищявка. Няма фундаментални конфликти на интереси между рационални хора, че е във вътрешен интерес на всеки човек да живее чрез производство и мирен доброволен обмен с останалите, а не посредством сила или измама, кражба, убийство или контрол върху другите хора. Разбира се, това е изключително важен аргумент при защитата на свободата.

Анализът и защитата на разума е особено важен принос на Ранд към каузата на свободата. Ранд твърди, че разумът е способност на индивида . Независимо от това колко човек научава от останалите, самият акт на мислене се случва в индивидуалното съзнание. Той следва да бъде иницииран от всеки един от нас посредством нашата собствена воля и се насочва чрез нашето собствено усилие. Всеки от нас е отговорен както за решението кое е вярно и правилно, така и за поведението си в съответствие с това решение. Рационалното действие е независимо действие. Следователно социалният ред трябва да ни оставя свободни, за да можем да действаме според нашата преценка, без да бъдем обект на насилие от страна на други хора. „Свободата е фундаменталното изискване на човешкото съзнание.“

Основната сила на анализа на Айн Ранд се състои в нейното отхвърляне на алтруизма. Тя гледа на него като на цялостен пакет от доктрини, които водят до злополучни резултати, насаждайки у много хора, обичащи свободата, едно напълно субективно разбиране за природното, естественото, което не може да бъде разбрано. Ранд твърди, че хората не трябва да действат в съответствие с тяхната природа, а в съответствие с това, което се изисква от тях, за да осигурят своето оцеляване. Правейки това, човек следва да отчита своята природа. Някои действия биха довели до постигане на дългосрочните цели на човек, а други не.

На ниво икономика Ранд твърди, подобно на икономистите – привърженици на свободния пазар, че плановите икономики правят невъзможно индивидите да действат според своите индивидуални планове. Ранд защитава абсолютизма, ефикасността и величието на разума на човека във всяка една област на живота. Тя твърди, че „основата на продуктивността е съзнанието на човека“.

Начинът, по който тази гледна точка интегрира защитата на свободата, е политически значим. Икономическата свобода обикновено е защитавана заради своята ефикасност и просперитет, които се постигат в резултат на икономическата свобода в рамките на обществото. Но ако се съгласим, че създаването на богатство изисква същото усилие като създаването на изкуство, ще започнем да разбираме, че и двете изискват еднаква защита на индивидуалната автономност.

Последният принос на Ранд е безпощадната й критика на алтруизма и другите доктрини, враждебни към свободата. За разлика от Хайек и други защитници на свободата, тя не започва с увещания към нейните опоненти, че мотивите й за критика са благородни. Тя настоява, че техните мотиви са толкова изкривени, колкото и техните политики. Ранд твърди, че eтиката на алтруизма тръгва от желанието за бягство от рационалното мислене и за контрол върху хората като нея, които са избрали да мислят по различен начин. Но когато тя атакува алтруизма, няма предвид вежливостта или щедростта; Ранд атакува принципа, според който нуждите на другите са по-важни от собствените ни, и че те представляват претенция върху нашето време, усилия и енергия, която удовлетворяваме не по наш избор.

Ранд предложи морална и политическа философия, която акцентира върху ефикасността и абсолютизма на разума на човека и установи връзка между разума и свободата. Индивидуализмът и правата, върховенството на закона и ограниченото управление, продуктивността и свободните пазари – това са някои от принципите, с които Айн Ранд би се съгласила. Но тя ги доразви със своите.идеи за разума, рационалния личен интерес и човеколюбието. По този начин Ранд направи от индивидуализма изцяло интегрирана философска система, която акцентира върху ефикасността и абсолютизма на разума на човека и установи връзка между разума и свободата.

И промени живота на всеки, който вярва в тях.

.

февруари 25, 2015

0 responses on "Приносът на Айн Ранд за каузата на Свободата"

Leave a Message

Copyright © 2016, Институт за свободен капитализъм "Атлас". При цитиране и препубликуване на статии от сайта позоваването на източника е задължително.
X